Аз чакам теб, ти чакаш някого и това разминаване е нещото, което ме убива.
Искам да крещя стой тук при мен, но мълча, и просто настръхвам. Малко ми се насълзяват очите, но не плача. Сънувам те, но не те проклинам.
Затаявам дъх понякога, като си мисля, че нещо лошо може да ти се е случило. После осъзнавам, че дори и да си зле, дори и да умреш, аз дори няма да разбера това. И точно тогава се разкъсвам отвътре.
После затварям очи, казвам си, жив е, и сигурно е добре. После си вярвам. И продължавам деня си....
No comments:
Post a Comment