Monday, August 8, 2016
Представи си
От дните на репичките, сутрин в 5 часа
в устата ми песен, и без това е безплатно (да се пее)
Аз съм син на захарите, в джоба си нося слънцето
Например съм снежинка, която не е паднала
Представи си, че съм един селски дом сънуващ
Вътре в себе си съм един стар ветеран от войната
Не са мои претенциите за ханове, хамами и сараи
Всичко, което притежавам са сънищата ми
Всички се нахранват с едно парче хляб
ти също...
Панталон и яке, улиците са мои
Пръстта, която стъпвам, дъветата са мои
Какво съм видял, какво не съм видял?
Отнех плановете си от отлагането
обиколих в задънени улици
плувах в женски морета, не намерих щастие
Паднах от бял кон, авторитета с загубих, престанах да бъда принц
една крачка направих с буква, не видя
Всички се нахранват с едно парче хляб
ти също...
Всеки ден със същите очи
се събуждам сутрините...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment