- Какво стана?
* Сякаш ей тук ме боли, някъде вътре ей тук ме боли. Много боли. Тази болка минава ли?
- Синко, виж, в живота има много болка. Разбира се, има и сладки моменти, но живота предимно е болезнен. Но ние трябва да ги изживеем тези болки за да станем по силни.
* Но аз не искам да съм силен, аз искам Нея!
- Прав е, да... Прав си! Не знам какво да ти кажа....
.....
- Исмаил, ко става?
* Ами ето.. тръгна си. Защо изобщо си тръгна? Ами ако беше останала, примерно, какво би се случило?
- Абе да си ходи, да отива където си иска. Ако не отива пак не става. Ако остане, пак няма да стане.
* Но аз много я обичам. Нямаше ли много хубаво очи? Имаше огромни очи. Още не бях й казал, че я обичам, а тя си тръгна.. Дали е разбрала, че я обичам?
- Сигурно е разбрала, нали ти взе сакото?
* Заради сакото ли си тръгна?
- Не, не си тръгна заради него... Като си така тъжен ми е много гадно.
* Добре, няма повече да правя така.
- Абе прави каквото си искаш!
* Меджнун, много ме боли.
- И мен ми е гадно сега.
* Ами тръгна си. А ти какво направи?
- И моята си тръгна. Беше дошла и въпреки това си тръгна.
