Пясъчен часовник

Не съм на ти с времето
И все пак се считам за щастливец
Нямам проблем с това да оставам сам
И все пак някой любим човек искам да диша наблизо

Времето не са дни, които преминават с вдишване и издишване
Свързано е малко с това да си в главата на някой
И пясъчния часовник на своя живот не държиш ти самия
А някой наблизо, и толкова...

Не съм на ти с живота
И все пак не се считам за много нещастен
Нямам проблем със смъртта
Но искам да съм в сърцата на любимите си

Времето не са дни, които преминават с вдишване и издишване
Малко е свързано с това да сме наясно със своя край
И пясъчния часовник на своя живот не държиш ти
А събраните от теб спомени, и толкова

Може би

Може би онази последна вечер трябваше да говоря с теб
Сега като се замисля, постъпил съм глупаво
Оставайки до теб, излежавайки се на гърдите ти
Трябваше да изпия онова вино

Подсказка

Не търси безкрайността в съвършенството
Щастието е един наркомански момент
Възпитавам себе си, не мога да открия с ръце
Не съм се скрил, в хладното съм
Можеш да спреш
да удариш
в сянката съм, която усещаш

Недей омешва истините си с чужди
човек себе си узнава в себе си
Намери следите ми по снега, не ме търси в светлината
Не съм се скрил, в хладното съм
Можеш да пробиеш небето и да дойдеш
Отначало може да ти се стори странно
Можеш да спреш
да удариш
в сянката съм, която усещаш

3

Аз чакам теб, ти чакаш някого и това разминаване е нещото, което ме убива.
Искам да крещя стой тук при мен, но мълча, и просто настръхвам. Малко ми се насълзяват очите, но не плача. Сънувам те, но не те проклинам.
Затаявам дъх понякога, като си мисля, че нещо лошо може да ти се е случило. После осъзнавам, че дори и да си зле, дори и да умреш, аз дори няма да разбера това.  И точно тогава се разкъсвам отвътре.
После затварям очи, казвам си, жив е, и сигурно е добре. После си вярвам. И продължавам деня си....

Секстронавт

Все едно току що се е върнала от космоса
Пред вратата съблече своя астронавтски костюм
Казах й че е добре дошла в моята планета
Попита ме колко пътнизи имам
Казах й че няма няма никакво значение
Попитах я дали моята атмосфера е подходяща за нея

Говорихме за това и онова,
каза, че такива неща няма там.
Миличък сложи ми едно питие,
да разтопим ледовете помежду ни, добави.
Изведнъж стана жител на земята
Върху дивана, на стената, в леглото търсихме човешкото.

Преди да е прекалено късно, върни се в твоята свелена
Сърцата се разбиват, но телата стават гъвкави от много секс.
Изведнъж стана жител на земята
Върху дивана, на стената, в леглото търсихме човешкото.
После отново, после отново, после отново търсихме и намерихме човешкото.

Представи си

От дните на репичките, сутрин в 5 часа
в устата ми песен, и без това е безплатно (да се пее)
Аз съм син на захарите, в джоба си нося слънцето
Например съм снежинка, която не е паднала
Представи си, че съм един селски дом сънуващ
Вътре в себе си съм един стар ветеран от войната

Не са мои претенциите за ханове, хамами и сараи
Всичко, което притежавам са сънищата ми
Всички се нахранват с едно парче хляб
ти също...

Панталон и яке, улиците са мои
Пръстта, която стъпвам, дъветата са мои
Какво съм видял, какво не съм видял?
Отнех плановете си от отлагането
обиколих в задънени улици
плувах в женски морета, не намерих щастие

Паднах от бял кон, авторитета с загубих, престанах да бъда принц
една крачка направих с буква, не видя
Всички се нахранват с едно парче хляб
ти също...

Всеки ден със същите очи
се събуждам сутрините...

Защо си отиде?

- Какво стана?
* Сякаш ей тук ме боли, някъде вътре ей тук ме боли. Много боли. Тази болка минава ли?
- Синко, виж, в живота има много болка. Разбира се, има и сладки моменти, но живота предимно е болезнен. Но ние трябва да ги изживеем тези болки за да станем по силни.
* Но аз не искам да съм силен, аз искам Нея!
- Прав е, да... Прав си! Не знам какво да ти кажа....


.....

- Исмаил, ко става?
* Ами ето.. тръгна си. Защо изобщо си тръгна? Ами ако беше останала, примерно, какво би се случило?
- Абе да си ходи, да отива където си иска. Ако не отива пак не става. Ако остане, пак няма да стане.
* Но аз много я обичам. Нямаше ли много хубаво очи? Имаше огромни очи. Още не бях й казал, че я обичам, а тя си тръгна.. Дали е разбрала, че я обичам?
- Сигурно е разбрала, нали ти взе сакото?
* Заради сакото ли си тръгна?
- Не, не си тръгна заради него... Като си така тъжен ми е много гадно.
* Добре, няма повече да правя така.
- Абе прави каквото си искаш!
* Меджнун, много ме боли.
- И мен ми е гадно сега.
* Ами тръгна си. А ти какво направи?
- И моята си тръгна. Беше дошла и въпреки това си тръгна.